Разположена е в североизточния край на полуострова, близо до морския бряг. В план е еднокорабна (17х7 м., вис. 2.30 м. от външния терен; деб. на стените 90см.). Зидарията е от ломен камък, подреден с широки фуги, измазани с хоросан. Конструкцията е укрепена с два реда дървени пояси (сантрачи). Има четирискатен стряховиден покрив и не може да се отличи от странджанските жилищни сгради. За това допринася и липсата на очертана от източната външна страна апсида.
Подът е вкопан с 50 см. под външното ниво – характерен белег на много църкви, строени през османското робство. Таванът е обкован с дъски, имитиращи засводяване. Пространството се осветява отгоре.
Интериорът е характерен с широката си апсида, плавно засводена отгоре. Тук има стенопис – “Богородица ширшая небес с младенеца”, разположен в кръгъл медальон. Божията майка е заобиколена от облаци с червени краища. Под нея има композиция “Светото причастие”. Под тази сцена следва дарителски надпис на гръцки език, който съобщава, че “Небесния свод е направен на 17 ноември 1796г.”. За съжаление живописецът не се е подписал, но от други икони ние откриване, че е Йоан от Ахтопол, работил точно в периода, от който датират стенописите в църквата “Възнесение Господне”.
