Българи, Ургари, Ургури. Разположено е върху плоския гръб на един рид заобиколен от дълбоки долчини, на 17 км от Царево. Смята се, че старото име на селото е прабългарско и основание за това дава споменаването му в 1454 г., само една година след завладяването от османските турци.
В землището на селото в местността „Калдъръма" има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността „Градището" се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. Впоследствие в данъчните регистри на кааза (окръг) Анхиало го намираме през втората половина на XVII в.
От Българи има участници в хетерията от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След Руско-турската война 1828/29 г. жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.
Българи (Булери) е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г., и на картата на генерал Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война. След Освобождението има ново преселване, защото Българи остава под робство. Половината от жителите се преселват в Приморско През 1903 г. селото е изгорено.
В нова България след 1913 г. с. Българи е било център на община, към която са се отнасяли Изгрев (Лисово), Кондолово (Мързево), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич, и др. През двадесетте гдини жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
*Текстът е част от материал в книгата Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, редактори Атанас Радойнов и Георги Цъгов. Автор: Иван Карайотов. Обитателите на хълмистата планина. – Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, стр. 85.
