Кондолово, Мързево, Мързова. Мохово. Разпложено е на северния вододел на Велека, на магистралното шосе Царево — Кондолово — Граматиково — Малко Търново, на 24 км от Царево.
Североизточно от селото В местността Влахово има тракийска и кьсноантична крепост — “Мързовското кале”. Това е малка крепост с площ около 1 дка и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката има крепост. И тук в местността, наричана „Рупите", има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността Писан камък североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могилки с каменни кръгове. На 0.5 км североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки мигилки. Третият некропол е в местността Камила и включва около 50 могилки. В местността Трънът се намира манастирчето “Свети Георги”.
С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на каазз (окръг) Анхиало през 17 - 18 век. Според спомени, препредавани през вековете, Кондолово е основано от жители на Урдовиза, избягали от лазите (кавказките пирати). В XVIII в. селото било обезлюдено от чума. В края на века пострадала и от кърджалийските грабежи. През 1821 г. видни българи от селото участват в хетерията и са наказани със смърт. Има едно преселение в Южна Русия през 1830 г. и връщане обратно след две години. В края на века Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.
По време на Освобождението селото брояло около 100 къщи. Тези които не искали да останат в Турция при установяване на границата, се преселват в Приморско, Преображенци, Козичане и Галата. 1903г. заварва селото с 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.
През Въстанието Кондолово е било изгорено. Свободата идва тук след Балканската война. Преброяването в 1926 г. отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци. Сега има 40 жители. На 22 V 1950 год. Е кръстена на преображенския войвода Георги Кондолов.
*Текстът е част от материал в книгата Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, редактори Атанас Радойнов и Георги Цъгов. Автор: Иван Карайотов. Обитателите на хълмистата планина. – Странджа. Природен парк. Малко Търново 1999, стр. 86-87.
